Home » Група “Дъга”

Група “Дъга”

АТАНАСКА АНГЕЛОВА-УЧИТЕЛ

АТАНАСКА АНГЕЛОВА-УЧИТЕЛ

ВИЛДЕНА РАШИД-СТАРШИ УЧИТЕЛ

ВИЛДЕНА РАШИД-СТАРШИ УЧИТЕЛ

 

 

 

 

 

 

ГИНКА ЧОЛЕВА-ПОМОЩНИК ВЪЗПИТАТЕЛ

ГИНКА ЧОЛЕВА-ПОМОЩНИК ВЪЗПИТАТЕЛ

 

Добре дошли при нас:
Група “Д Ъ Г А”

IMG_3435




Ние предлагаме за децата:
Условия за личностно и творческо развитие
Интеграция на деца от различни етнически общности и със специални образователни потребности

Екипът на детската градина има следните приоритети:
Овладяване на различни форми на познание и учене
Овладяване но собствената и самостоятелна дейност и готовност у децата за бъдещата нова социална позиция-ученик

Заедно с родителите можем:

Да общуваме
Да творим
Да се забавляваме.

При нас е интересно и полезно,защото:

Атмосферата е емоционална
Взаимоотношенията са интересни и разнообразни
Провокираме познавателните интереси на децата чрез нови знания и им помагаме да търсят и намират отговор на въпросите,които ги вълнуват, да разговарят за тях с родители,приятели и връстници.

Ще научите и получите информация за:

Природата
Общуването и взаимоотношенията в групата
Подготовката на децата за училище.

Послание на групата:   Учим,играем и се забавляваме заедно

Цветовете на приятелството

     Някога цветовете на земята започнали да спорят. Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-полезният, най-любимият.

     Зеленият казал:   „Ясно е, че аз съм най-важният. Аз съм знакът на живота и на надеждата. Бях избран за тревата и листата. Без мен всички животни ще умрат. Погледни природата и ще видиш, че аз съм по-голямата част от нея.”

     Синият го прекъснал:  „Ти мислиш само за земята, но погледни небето и морето. Водата е основата на живота. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без мен всички вие ще бъдете нищо.”

      Жълтият се усмихнал:  „Вие сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина на света. Слънцето е жълто, луната е жълта, звездите са жълти. И всеки път, когато погледнеш слънчогледите, целият свят се усмихва. Без мен няма да е весело.”

     Оранжевият започнал да се надува:  „Аз съм цветът на здравето и силата. Аз се срещам по-рядко в природата и затова съм по-скъп. Аз нося най-важните витамини. Спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. А когато изпълня небето на изгрев или залез слънце, моята красота е толкова удивителна, че никой не се сеща за когото и да е от вас.”

       Червеният не издържал и изкрещял:  „Аз съм владетелят на всички вас. Аз съм кръв – животът е кръв. Аз съм цветът на опасността и смелостта и съм готов да се бия, за да защитя каузата си. Аз съм цветът на страстта и любовта, червената роза, коледната звезда, макът.”

     Лилавият се изправил в целия си ръст:  „Аз съм цветът на царствеността, властта и мъдростта – крале, вождове и епископи винаги са избирали мен. Хората не ми се противопоставят. Хората ми се подчиняват.”

       Най-накрая пурпурният проговорил много по-тихо от другите, но с достатъчна твърдост:   „Аз съм цветът на тишината. Вие едва ме забелязвате, но без мен всички вие губите значението си. Аз представлявам мисълта и отражението, полумрака и дълбоките води. Вие имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир.”

      И така цветовете продължили да се хвалят и спорят. Всеки убеждавал другите за своето превъзходство. Спорът им ставал все по-силен и по-силен.

     Изведнъж искряща светкавица озарила небето, а след нея поразителна гръмотевица се стоварила и изтрещяла. Дъжд започнал да се изсипва безмилостно. Цветовете се свили от страх, сгушили се близо един до друг за успокоение.

     Тогава дъждът проговорил:  „Ах, вие глупави цветове! Защо се карате помежду си, защо се опитвате да изпъкнете над другите? Не знаете ли, че всеки от вас бе създаден с определена цел – единствен и различен?! Подайте си ръце и елате при мен!”

     „От сега нататък, когато вали, всеки от вас редом със своите братя, ще се извие в небето в огромен поклон от цветове, за да напомня, че всички вие живеете в мир!”

Дъгата е символ на Надеждата за утрешния ден!